История

История на Хасково
Първите данни за население на територията на град Хасково датират около V хил. пр. Хр. За това свидетелстват десетки артефакти като каменни оръдия на труда, разнообразни идоли, амулети, нанизи и огърлици и др.
В желязната епоха регионът е населен от траките. Те оставят белега си под формата на редица гробници, светилища и крепости. Едно от най-значимите свидетелства за тяхната култура можем да открием в уникалните стенописи на гробницата край село Александрово, община Хасково.
В средата на VI в. към Тракия и Беломорското крайбрежие започват да се заселват славяни и прабългари. Споменът от тези времена и народи откриваме в средновековно селище в местността “Хисаря” и крепостната стена в Хасково. В края на Х и началото на ХІ в. крепостта е била свидетел на множество битки и сражения и бива почти изцяло разрушена.
По времето на Втората българска държава Хасково се свързва с прочутата Клокотнишка битка от 1230 г. Тогава войските на легендарния владетел и български цар Иван Асен ІІ разбиват многобройната войска на византийския деспот Теодор Комнин.
В периода на Османската империя Хасково се среща под имената Хаскьой и Марса. В средата на 19 век разцъфтяват традиционните занаяти като кожарство и кожухарство, а в града се оформят цели занаятчийски и търговски улици с над 200 работилници и търговски кантори. Едно след друго в Хасково изникват новобългарски училища. В началото на 20 в. Хасково се утвърждава като център на тютюневата промишленост.